Мими Руменова

Работя в серии, които се разгръщат около повтарящи се теми и образи. Мултиплицирането на един и същ обект, фрагментите от ежедневието, градската среда, както и усещанията за отчуждение, преходност и вечност са естествените отправни точки на моята живопис. Обект на изображение са реални хора, често автопортрети, но чрез живописния процес те губят своята конкретност и идентичност и се превръщат в универсални образи. Те съществуват на границата между реалното и въображаемото – замечтани, дистанцирани, с премълчани истории.

Мими Руменова

Чрез повторението на познати елементи и извеждането на обикновени моменти от ежедневния ритъм в друго пространство — пространството на платното, на ателието, на галерията — образите се освобождават от първоначалния си контекст и придобиват ново значение. Тази трансформация ражда тиха меланхолия — не като тъга, а като състояние на съзерцание. Композициите стоят като визуални факти — неподвижни, мълчаливи, отворени. Те разказват истории и предлагат връзки. Зрителят е поканен да навлезе в пространството между образите, да ги свърже и да допише цялостта чрез собственото си присъствие и внимание.