Юлий Таков

Картините за мен са като запис на отрязъци от време, своеобразен автопортрет за деня, седмицата или годината. Понякога посоката е предначертана. Друг път, започвам отнякъде и продължавам без да зная къде ще ме отведе. През целия творчески процес обаче, зная че онова, което е най-съществено за мен, там където е идеята и което държи сетивата ми будни се крие зад изображението. И ми се иска тъкмо то да изплува над повърхността.

В изложбата представям няколко цикъла картини, които са част от търсенията ми през последните две години. В тях разглеждам въпросите за границите на свободата, егото, субективността на отделния индивид при интерпретиране на околния свят. Човекът е в центъра на работата ми. Той е потопен в неговия илюзорен свят. Среща се с бариерите които сам е поставил пред себе си и преодолявайки ги намира смисъл в съществуването си. В работите си търся многозначност. Вълнува ме и влиянието на заобикалящата среда върху вътрешния свят на човек, както и обратното, тяхната взаимовръзка.

Юлий Таков

Юлий Таков е роден през 1971 г. в  София, където живее и работи. Завършва Националната художествена гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, 1991 г., както и Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на проф. Николай Майсторов, 1995 г.

Изложбата на Юлий Таков „Над повърхността“ е многопластов анализ на човешката психика, на нашето аз, но не така , както веднага бихме рефлектирали. Юлий Таков третира избраните теми като будист, шаман или мъдрец, целта не е  конкретен отговор на  поставен въпрос, целта е опознаване и овладяване на личността във  всичките и фасети. Серията акварели „Реалността е загадка“ е един мъжки свят, който като че ли се стреми да надмогне себе си, силите си и разума си, да се извиси като победител, без да има крайна точка на извисяването. Като че ли самият опит е самодостатъчен. Пътят е целта. В други акварели виждаме мъжки глави в безредие или симетрично разположени. Мъже с бради, черно-бели или в цвят. Мъжете като мислещ пол? Игра на интелектите? Или сатира на интелектуалците? Загадката се състои и в това, че тя няма точно название и респективно – няма точно действие и противодействие. Ние можем свободно да тълкуваме и да извличаме собствени истини. Подбраните цветове са знаменател на загадката. В сиво и в различни зелени нюанси, които се търкат леко помежду си, не са нито в хармония, нито в дисхармония.

Юлий ни принуждава дълго да преосмисляме неговите философски послания. Дългото пътешествие е също надделяване на елементите, мъжът над вълните като победител или като победил себе си. Неоново зелено и сиво, шест фигури в група, всеки уединен в мислите си. V – Виктори, цената на успеха, която понякога почти ни убива, платена в сиво или в червено. Непосилен, но желан риск. И все пак, главата, разумът надделява.

Нещо се случва в творбите на Юлий Таков, при някои като че ли виждаме измъкване от ада, но кой – неговия собствен или колективния? Акварелът е в черно, лилаво, кафяво и бежово. Трябва да му отделим време, за да разграничим фигурите, хаосът е перфектен, един успява.

Художникът Юлий Таков инсценира ситуации, всеки сам трябва да ги реализира за себе си. Неговият художествен разказ е само едно начало. Краят е за нас. Той ни хвърля ръкавицата и ни предизвиква да дадем отговор на всяка творба, с която комуникираме. Силно подозирам, че предизвикателството не е отправено само към нас. Вечните теми търсят вечни отговори.