Стефан Лютаков

Събрах и направих скулптури обединени не само от идеите или смисъла им, а и от материала – черния метал. Обединява ги материала чугун и стомана и неговата естествена патина – ръждата. Ръждата върху металния предмет дава информация за време, пространство, природни и човешки въздействия, функция, принадлежност. Струва ми се, че ръждата събира минало, бъдеше и сега в едно. В един миг виждам моите скулптури как изглеждат сега, сега ги виждам, че изглеждат така сякаш съм ги правил преди да се родя, виждам ги как ще изглеждат и след мен. Често търся онази предметност и достъпност на скулптурата, която провокира да я докоснем, разгледаме с ръка, да я вземем, за да проверим има ли други функции. Някои от скулптурите приличат на кутии, на стари ютии, които се отварят, завъртат се и така се прекомпозират, получават друга визия, живеят така, както живее и един полезен предмет.

Стефан Лютаков

Творбите на Стефан Лютаков са с един съвсем семпъл наратив. Лишени от шумен драматизъм, фалшива суета и псевдоаристократизъм, те ни водят в дълбочината на неговата селективна философия, в дълбочината на неговия емоционален свят, като оставят място и на нашата зрителна представа и фантазия да го разберем и да открием нов за себе си.  „Собствено слънце“, „Детството на Икар“, „Кутия за тайни“ са някои от заглавията с абстрактни и комплексни теми, криещи точно този потенциал на разказа.  „Самозапалила се жена“, „Горящи хора“, тези заглавия внушават тежки , драматични теми , които в конкретната интерпретация на Стефан Лютаков са повече повод за размисъл. Те транспортират усещане за естетично разрешение на тази темат, чрез съвършенството на формата, в баланс с характеристиката на материала, чугун. Така първоначалното тълкуване за зловеща драма преминава в едно чисто ететическо послание. Новите композиции „Моята Добруджа“ са новум в артистична комуникация между  материлите хартия/фотопринт  и метал. Природата на Добруджа/фотопринт/ е фон на един разказ, допълнен с малки метални животни в долната част и картината заживява с чистотата на една детска фантазия и искреността на един зрял автор. Минималистичният подход е с максимално въздействие. Наративът на Стефан Лютаков е свободомислеща проекция на неговата действителност. В дълбочината на творбите му намираме тези истини, които не изговаряме със силен глас. Тихата неуловимост и проницателност докосва духа и сърцето винаги повече и по-дълбоко.