В изложбата „Роза“ Бригите Хайнтце анализира и съпоставя културната, обществено-икономическата и религиозна среда на съвременната жена. Използвайки различни техники като колаж, графика и живопис, тя ни представя понякога плакатно и дръзко, понякога ситуативно дълбоко клишета и ситуации в нашето европейско ежедневие и извън него. В центъра на нейните творби е жената в цялата ѝ потенция, разноцветност, религиозна обреченост, потиснатост, резигнация. Клишетата, които обезцветяват и обезличават ролята на жената в миналото и днес. Жената, Ева, момичешко розово и червено.
Крясъкът на червеното е заглушен от ежедневието, любимото розово на всяко малко момиче е превърнато от цвета на едно събуждане в цвета на протрита състареност. Особено силно и експресивно това се наблюдава в серията картини от Сао Паоло. Страх, насилие, подчинение дори пред чифт ботуши, проблемите на расизма. Житейската драма на цветнокожите не може да бъде избърсана с “бяла” кърпичка, тяхната мечта да са по-бели с надеждата за по-нормален живот.
При всяка творба трябва да дешифрираме пъзела от послания, които я оформят.
Една от картините предизвика у мен по-различно тълкуване и провокира мисълта ми с въпроса: дали ако Христос беше жена, би могъл да бъде нарисуван така? Бригите Хайнтце не богохулства, може би размишлява смело над тезата за божественото начало.
Жени, жени, жени. Бригите ги представя, но не ги коментира. Тя рисува състояния с респект, съпричастие, нейната рисунка е толкова свободна, колкото и духът на нейните персонажи. Всички те са прекрасни в своето различие.
Цикълът графики “Неделя сутрин в Сао Пало“ е тъжна действителност на съвременния живот, дори и в многоцветието той остава силно канонизиран, геометричен и скован. Красивото минало (гледайки белите женски скулптури) е в непосилен контраст със завладяващото пространствено безсилие. Безсилието, което и ние познаваме, това пред новите и стари гиганти, пред новото безкултурие. Колажите, една инсценировка, както ги описва и самата Бригите, са разкази за различни биографии. Те са хроника на житейски епизоди, като психограма, в които виждаме вградени и ренесансови елементи.
Ако бях бяла, животът би бил красив, но съм тъжна, моята мечта за друг живот, европейки с тигрови якички, носещи отличия в борба за защита на животните.
Палитрата, с която работи Бригите, е много голяма и разноцветна, темите са както актуални, така и вечни, силата на разказа не е спестен, напротив – тя е подчертана в яснотата и недвусмислието си – « La vie en rose ».
А. Х.
