В тази изложба изследвам преходите, които сякаш се размиват още докато ги живеем – от свободата на детството към напрежението на юношеството и по-нататък към един свят, в който страхът, еднообразието и натискът за принадлежност често оформят човека повече от собствените му желания. Интересува ме как невинността постепенно се сблъсква със системи, които я променят, притъпяват или направо поглъщат.
Работите ми не търсят носталгия, нито ясно обяснение. Те са визуални въпроси към настоящето – към това какво ни формира, къде губим индивидуалността си и защо агресията понякога се превръща в начин да се защитим. Между играта и страха, между хаоса и подредбата, между цветовете и мрака се появява пространство, в което човек вече не е сигурен кое е реалното и кое – наследен механизъм.
Ангеларий Димитров


