Веселин Начев ни води извън познатото и очакваното, въпросите остават без отговори, той е абсолютно отдалечен от каквато и да е формална завършеност. Психологичната драма не крещи, тя остава в своята фина деликатност, чието широко въздействие предизвиква дълбоко преосмисляне и диференцирана реакция. Емоционалният отпечатък, оставен в характеристиката на условната среда, в която са поставени фигурите, е с много силна драматургична концепция и контекст. Експресивният изказ на четката, изборът на цветовете, нанасянето на пластовете са едно абсолютно образно и смислово внушение и допълнение.