Работя в серии, които се разгръщат около повтарящи се теми и образи. Мултиплицирането на един и същ обект, фрагментите от ежедневието, градската среда, както и усещанията за отчуждение, преходност и вечност са естествените отправни точки на моята живопис. Обект на изображение са реални хора, често автопортрети, но чрез живописния процес те губят своята конкретност и идентичност и се превръщат в универсални образи. Те съществуват на границата между реалното и въображаемото – замечтани, дистанцирани, с премълчани истории.
Мими Руменова


