Като стил, неговата сюрреалистична живопис се вписва в направлението на веристите, защото художествените образи в картините му са наративни и са свързани с тълкувателни отпратки в психоанализа. В живописните му платна изображенията са обективизирани като метафорични. Поставени извън динамиката на времевото пространство, извън събитийността, сюжетите им се превръщат в аксиоми. Художникът постига въздействащи фигурални композиции, в които знаковите и сигналните
системи за съдържание са предавани сред хората, животните и природата като асоциативни послания. В творческия му метод виждаме, как приложното значение на семиотиката от медицината се интерполира във визуалните проекции на живописта.
П. Рачева
