Димитър Генчев
Учил в София и Утрехт, Холандия, излагал е в Холандия и Германия, носител на национални и международни награди, участник в резидентски програми в Холандия. Това е втората изложба, която нашата галерия организира с него, през декември 2021 г. показахме изложба в „Райко Алексиев“ със седем автори, един от които беше Митко. Неговото изкуство има различна естетика. За мен то е радикална реконструкция на форми и пространства, реформация на взаимозависимите взаимоотношения в реалната среда. Случайното, второстепенното става център, пешката става офицер. Реконструкцията на обектите и техния цвят преоткриват стандартите в нова среда и разрушават стереотипите. Понякога плавно и лирично, понякога документално, а в някои случаи с повече тенденции.
Веско Начев
Някои моменти са толкова интимни, че са на ръба на поносимостта. А най-трудни за понасяне са тези, свързани с децата и детството. Още по-колосални са образите на коленичили и молещи се деца! За какво се молят те? Пред кого? Ако се поддадем на тази или която и да е друга представа за ситуацията, оставаме безсилни. А безсилието ни прави отново хора, защото едва тогава падат нашите маски, нашите кули, нашите стени, нашите пози. И всичко това, изобразено в една творба от Веско Начев. Когато видях творбите, му написах: „Не мога да преценя какво ти струва да рисуваш такива картини с тази сила на емоцията, но за себе си мога да кажа, че те проникват много дълбоко там, където само аз си позволявам.“
Милко Божков
Сушената ябълка не е това, което си представяме, тази, която вероятно бихме изхвърлили, защото не би ни удовлетворила естетически и вкусово. Мисля подобно за това как възрастта ни променя физически, като тази ябълка. При Милко нещата са различни, той я рисува с такова умение, умението на старите майстори, и ѝ придава нова, алтернативна същност, дори необходимост. С духа на преживяването. Той е магьосник, защото без никаква излишна драма ни показва истинската човешка драма и крайна философия. Всичко е красиво!!!
