Когато конкретни образи завладеят за дълго време съзнанието ми, започвам да рисувам. По време на работата си давам отговор на въпроса защо точно това е предизвикало вниманието ми и какъв е смисълът от реализирането на идеята ми. Образите, които използвам в картините, са близки за мен, свързани са със срещи с хора и места или с усещането ми от тази среща. Често в творчеството си пресъздавам спомени, които искам да преживея отново. Понякога избледнели и дори променени от времето, но определящи при формирането на възприятията ми. Автентичността на преживяното и влиянието на образа върху мен засилва творческата ми сетивност по време на работа. Това ми помага да бъда максимално откровена със зрителя.
Показвам няколко серии картини, които съм разработвала последователно през последните години. Чрез тях представям размишленията си колко важен е процесът на съзерцание и кратките моменти, в които мечтаем. В тези тихи процеси аз откривам един от пътищата, по които човек може да достигне до извисяване на духа и до вътрешната свобода, така необходими, за да се живее истински и пълноценно. В търсене на предоставите за постигане на тази хармония аз поглеждам към природата, към съхранението на истинността, към същността.
В сериите „По билото“ и „След себе си“ отсъства човешки образ. Той съпреживява видяното. Картините представят погледа му/ми, загледан в розово-синьо небе или гледката, когато върви по билото на планината. За мен тези картини са тихи и усамотени. Какъвто е и вътрешният свят на човек. Те са един път в търсене на щастието и красотата.
Калина Мавродиева
