Петра Димитрова

Вероятно на всеки от нас някога му е било любопитно да надникне в съдържанието на контейнер или публично кошче за смет, така както се хвърля бърз поглед към храната на съседна маса в ресторант или балкона на съсед. Хората изхвърлят какви ли не неща и затова боклукът е материално отражение на нашия социум, на начина по който живеем и консумираме. Ако някой реши да изследва цивилизацията ни, то той непременно би обърнал поглед към боклука. В ролята на такъв детектив-археолог се впуска и Петра. Нейните картини напомнят на класическото упражнение да се рисуват произволни, абстрактни обеми, като тези на смачкана на топка хартия или опитите на Леонардо да изобрази графично облаците. В случая това прецизно очертание на хаоса, в който се намираме, го критизира деликатно, чрез иронията на собствената му естетизация. На този артистичен език боклукът се явява като една безформена, аморфна маса, обем от излишна и обезличена материя, изгубила смисъл. Нека само се замислим за това за колко ценно притежание се е считала една ножица, една тенджера, едно радио или един чифт дънки в миналото, за разлика от сега.

Александър Габровски

Присъствието на животните в композицията е сюрреално. Конете стъпват объркано насред междублоковия пейзаж и в тропота им отеква фовизма на сините коне на Франц Марк. Измежду техните копита се въргаля том на Бодлер, чиято вдъхновяваща мощ, авторката не е забравила да почете. Може би именно бунтарския дух на символизма е накарал един от същите тези коне да се обърне озъбен към нас – зрителя, наблюдаващ от удобството на белия куб, и да разбие четвъртата му стена. В обърканите погледи на животните, търсещи прехрана в останките от нашия бит, откриваме същия неутолим глад и усещане за изгубеност, които изпитваме и ние в света, който сами създадохме за себе си. Единственото изключение е, че животните са невинните потърпевши – тези, които се приспособяват към средата, която сме им отнели и егоцентрично нагодили към самите себе си. Ние сме тези, които са ги принудили да се превърнат от ловци и тревопасни в вехтошари. Техниката на маслената монотипията още повече добавя към идеята за отпечатъка на човешката дейност върху лицето на природата.