Александър Габровски

Kонцепция на тази изложба се завъртя около едно изречение от българския фолклор, което прочетох в една етноложка статия. То гласеше, че “Небето е риза нетъкана”. Това ме накара да се замисля за тъканта на реалността и за нишките, които изплитат всичко около нас. За мен тези нишки са взаимоотношенията, които имаме както с другите хора, така и с дърветата, с камъните и със зверовете. Всичко е свързано с всичко и си влияе едно на друго. Така се роди идеята ми да нарисувам колективното тяло на човечеството чрез тези линии или потоци, които текат през фигурите в картините, създавайки помежду им една мрежа. По тази кръвоносна система, като една обща, невидима кръв текат емоции, спомени, думи и истории и се сглобяват в така наречените от мен невидими механизми.

Александър Габровски

Повечето творци днес биват съветвани да си изберат един тесен жанр и една техника, за да бъдат по-лесно разпознаваеми и да създадат собствена ниша на пазара. Аз отказвам да се огранича в един стил, понеже съм съзнателен за това, че художниците не трябва да конформират спрямо пазара на изкуството, а тъкмо обратното. Творбите ми са изключително разнородни и обхващат всевъзможни медиуми – от маслена живопис и керамика, през видеоанимация и фотографски колаж, до поезия и пърформанс. В последните години се старая да интегрирам акцията във всичките си творчески изяви. Вярвам, че нищо не може да замени тази искра, която живото изкуство носи, когато авторът застане пред теб със своето тяло, със своя поглед и със своя глас. Не обичам застиналостта на обектите в галерийното пространство. Харесва ми, когато нещо се случва, има някакъв екшън. Поезията също винаги присъства – като изречено в пространството слово или думи, изписани по платната и хартията, върху стените на галерията