Веселин Начев

Събираш парчета от разпадащия се свят.
преподреждаш ги в картини.
Усещане за цялост? Творчество?
Алтернатива на Реалността?
Реалността е безразлична към опита ти.
Подмини елегантно практичността,
богът на поражението е на твоя страна.
И знаеш ли,
онези там неща са абсолютно неизползваеми,
вероятно са изкуство.

Веселин Начев

Това, което искам да споделя с Вас днес, е нещо като лично резюме на всичко дотук видяно и преживяно с и чрез картините на Веселин Начев. Дали ги виждаме днес, дали са видени вчера, платната са съкровено хранилище на видимото и невидимото, на спомени, на състояния с и без бъдеще, на лаконични откровения на миг, на съдбовен миг.

Веселин Начев ни води извън познатото и очакваното, въпросите остават без отговори, той е абсолютно отдалечен от каквато и да е формална завършеност. Психологичната драма не крещи, тя остава в своята фина деликатност, чието широко въздействие предизвиква дълбоко преосмисляне и диференцирана реакция. Емоционалният отпечатък, оставен в характеристиката на условната среда, в която са поставени фигурите, е с много силна драматургична концепция и контекст. Експресивният изказ на четката, изборът на цветовете, нанасянето на пластовете са едно абсолютно образно и смислово внушение и допълнение.

За мен лично най-силният момент в творчеството на Начев е деликатният, проницателен разказ, дори и в момент на краен драматизъм той не доизказва, а остава наблюдател. Веселин Начев внушава, той ни подсказва, той ни пита или ни казва: „И аз, „И аз бях там“, като в едноименната картина.

Магнетизмът на неговите творби е не само в драматизма на момента, а в улавянето на душевната мистерия в дълбочина, преведен в цвят, форма, пространство и най-вече защото е постигнат с безкраен финес, с прецизен художествен изказ, но с лаконичен артистичен жест.

Един свободен превод на мисъл на Пол Остър по повод изкуството: „Ако наистина искаме да постигнем нещо, особено в изкуството, трябва да притежаваме куража да влезем в тези дълбоки места, в които не влизаме с удоволствие. Тези места у нас самите, които пораждат страх и тъга. Това няма нищо общо с външния свят.“

Това чувствам всеки път, когато съм изправена пред внушителните платна на Весо Начев, той всеки път ми дава шанс да намеря себе си, търсейки се в лабиринтите на неговите творби.

А Вие? Как мислите Вие?