Сливен – Мюнхен – Лондон – Ню Йорк.
Зад тази география стои голяма част от пътя на художничката Андреана Добрева: българка – жител на света, която твърди, че домът ѝ е там, където е в момента.
Влюбена е в живописта от XVI, XVII и началото на XVIII век. Именно такива творби я зареждат, всяко посещение в музей е преживяване за нея. Този тип композиции са видими до някаква степен в нейните произведения и в тях винаги има драматичен заряд.
Аз съм драмата, защото не мога да бъда някой друг, когато работя.
Опитвам се, когато рисувам, да не мисля много. Обичам да правя големи формати, защото тогава движението на ръката става основно. Когато се появи някаква идея или мисъл, аз се опитвам да се отдалеча от нея, иначе има опасност тя да се вкостени и да кристализира. Тогава бих изгубила канала към изкуството…
